Религиозни забележителности на Пловдив

Религиозни забележителности на Пловдив

Религиозни забележителности на Пловдив, на които си струва да се обърне специално внимание, са църквата „Пресвета Богородица“ от 16 век, църквата „Страстната седмица“ от 19 век и църквата „Св. Димитър“ от 19 век и църквата „Св. Марина от 19 век. В последните две църкви могат да се видят иконите и иконостасите на майстор Захария Зограф.

Старият Пловдив е известен не само с културното си наследство – той е най-старият европейски град, който е по-стар от Атина и Рим. Българският град притежава безброй исторически богатства. Археологически забележителности на Пловдив – разкопки на селища от епохата на неолита и бронзовата епоха, римския форум, бани, акропол, останки от тракийските крепостни стени, комплекс Небет тепе – място, където някога е имало процъфтяващо тракийско селище. На арената на античния театър от 2 век от н.е. (построен, вероятно, от Марк Аврелий) концерти и представления се провеждат и днес.

Религиозни забележителности на Пловдив. В стария Пловдив има художествени галерии с колекции от творби на местни художници. Експозицията на Етнографския музей представя национални дрехи, предмети от бита, изкуства и занаяти. Интересни са и колекциите на Археологическия музей и Центъра за съвременна история. Центърът за съвременна история редовно е домакин на изложби на живопис, скулптура и изложби, посветени на културата, изкуството и бита на различните страни.

Най-добрата наблюдателна площадка се намира на хълма Сахат-Тепе (Данов хълм), който се намира в самото сърце на стария град Пловдив. Седейки до османската часовникова кула, можете да се насладите на гледката към града и реката.

Градът е сменял името си няколко пъти.

При заселването на града от траките, през първото хилядолетие пр.н.е., той е наречен Евмолпиада. След като древният градът е завладян от царя на Македония през 342 г. пр.н.е. д., е наречен Филипопол. По време на управлението на Римската империя този стар град Пловдив достига най-високия си просперитет, като същевременно променя името си на Тримонций, което означава „град на три хълма“.

След това е Пийлдин, когато по тези места идват славяните и градът става част от Първата.Превзет от османците през 1364 г., градът отново сменя името си и става Филибе.

През 15 век се появяват първите споменавания на града с името Пловдив. Когато България е освободена от турците през 1885 г. с помощта на руски войски, Пловдив става част от нея.